Владимир Уручев: Всяка държава трябва да прецени какъв енергиен микс ще ползва

Медия: Бизнес телевизия „EBF” - 20.07.2010

Водещ: Г-н Уручев да започнем разговора с преговорите, които се водеха в Евксиноград по отношение пътната карта на газопровода „Южен поток” и доставените цени на газа. Каква е вашата позиция за тези изключително важни за страната теми?

Владимир Уручев: Наистина са най-горещите теми за страната напоследък, защото това на практика касае една голяма част от населението - домакинствата, които ползват газ, и промишлеността, която разчита на този продукт. Преговорите продължават в много добро темпо, което показва заинтересованост на двете страни. Аз мисля, че нашите цели са добре обявени. Ние търсим намаление цената на газа, тъй като особено сега, в условията на криза, всяко увеличение води след себе си тежки последици. Интересното е, че в дадения случай имаме от една страна преговори за доставка на газ по съществуващи вече тръбопроводи и от друга страна за един нов бъдещ проект. Става въпрос за „Южен поток”, който, ако се сключват дългосрочни договори очевидно в рамките на срока на новите договори, ще влезе в действие и трябва по някакъв начин да бъде отчетен. Много от експертите смятат, че не трябва да се обвързват двата процеса /„Южен поток” и доставките на газ, което е нещо по-рутинно/. Но точно по тези изложени причини - че става въпрос за доставка на газ, че можем да взимаме газ от „Южен поток”, че трябва да оставим натоварена нашата вътрешна газопроводна мрежа, нещата са обвързани. Затова трябва да се търсят  допирни точки между българската и руската страна, защото преговорите са сложно нещо.

Водещ: Вие оптимист ли сте по отношение на добрия изход от преговорите за цената на синьото гориво?

Владимир Уручев: Аз съм оптимист за крайния резултат. Не смятам, че точно на тази среща ще бъде приключен въпросът. Оптимист съм, но преговорите са тежки, защото „Газпром” са един огромен газов гигант, който сигурно е по-мощен и от нашата държава. Той продава стотици милиарди литри газ в Европа, а ние купуваме и водим преговори за няколко милиарда. Не сме в позицията да диктуваме условия, но независимо от това България е страна членка на ЕС и през наша територия можем да реализираме амбициозния „Южен поток” на Русия и в това отношение имаме козове.

Водещ: Какво е развитието на проекта „Набуко”? Има ли яснота за неговото бъдеще към момента?

Владимир Уручев: И в двата проекта „Южен поток” и „Набуко” участват европейски страни. Не като цяла единна позиция на ЕС, но участват доста силни страни. „Набуко” са източноевропейските страни заедно с Австрия и Германия, а в „Южен поток” са Италия, Франция или южните страни. За тези държави новите газопроводи представляват онази диверсификация, която се търси в Европа. По тази причина България със своето уникално географско положение, която може да приюти и двата тръбопровода, нашата най-малка позиция е да не пречим те да се реализират. От друга страна, ако имаме активна позиция, ние можем да реализираме преимуществата на това географско положение.

Водещ: Значи е изключително добре да се преговаря, за да се извлече максимална полза от обстоятелствата. Веднъж казах в ефир, че цената на доставките на газ за България се калкулират и от външната политика на страната ни. В това отношение за АЕЦ „Белене” каква е вашата гледна точка? Неминуемо АЕЦ „Белене” също е свързан с цената на синьото гориво. Поне така си мисля аз.

Владимир Уручев: Да, косвено всички проекти минават през политическите аспекти, но пряко взаимоотношение няма как да имат. Ако по един проект се направи отстъпка, добре осъзната от едната страна и приета от съответния партньор, може да се получи преимущество в другия проект. Това са политическите аспекти на тези договорености. Затова колкото и да ни се иска да ги разделим един от друг те са обвързани. 
АЕЦ „Белене” е по- особен проект. Неговото европейско звучене не е такова, както на големите проекти в газопроводните системи, тъй като този проект ще има регионално значение. Неговата електрическа продукция ще се предлага на регионалния пазар, имам предвид Балканските страни. Ядрената енергетика в своето начало, като старт и реализация е най-тежко, защото трябва да се осигурят огромни инвестиции за един изключително къс срок между 5 и 6 години за изграждане на централа, за да могат по-бързо да се връщат инвестициите. Това е проблем, който не съществува само в България, а стои пред всички ядрени проекти в целия свят. Виждаме обаче, че има най-различни решения в това отношение, като в Англия решенията са едни - там инициативата е почти частна, в САЩ – департаментът по енергетика приема постоянно решения, създаде дори фонд за гарантиране заемите на компаниите, които ще строят атомните централи. Съвсем по различен начин се развиват нещата в Китай и Индия, т.е. проблемът е да се преодолее това начало за намиране на тези инвестиции.

Водещ: Като говорим за АЕЦ „Белене”, нека да отправим поглед и към Турция. Турция ще има АЕЦ, която ще започне работа през 2017 г. Тя ще бъде изцяло руска собственост, като нашата съседка постепенно ще изкупува дялове от централата. България беше лидер по износ на електричество на Балканите. Нека да погледнем към турската АЕЦ и българския проект АЕЦ „Белене”. Може би това е единственият начин да се конкурираме с нашата съседка след време, ако погледнем темата в дългосрочен аспект. Как Вие виждате нещата?

Владимир Уручев: Турция е най-големия консуматор на енергия на Балканите. Това е страна, която се развива много мощно с постоянен икономически ръст, дори и сега в условията на криза. Този ръст е заради икономиката, индустриализацията на страната и голямата консумация на енергия. Така, че пред Турция въпросът да се осигури енергията и да се подсили това бързо развитие е много важен. Но на България също й предстои развитие и не смятам, че нашият проект с неговите 2000 мегавата и турският с около 4000 мегавата ще са достатъчни да задоволят идващия глад за енергия. При това става въпрос за базова енергия. Затова съм абсолютно сигурен, че ще имаме нужда от нови мощности, но те не могат да бъдат каквито и да са нови мощности, защото има различни алтернативи – въглища, газови централи, възобновяема енергия. Въпросът сега е всяка държава да прецени какъв енергиен микс ще ползва, като те трябва да съответстват на целите, които ще имаме към 2020 г., защото това ще е едно направление, в което енергетиката въобще ще се развива.

Водещ: Има едно много интересно предложение за изграждане на допълнителни блокове на АЕЦ „Козлодуй”, като идеята е да се използва изградената вече инфраструктура. Вашият коментар?

Владимир Уручев: Това е една доста стара и работеща идея, която се приема добре и в бизнес средите, и в политическите среди. Навсякъде определено съоръжение има технически срок на живот, след което трябва да бъде спряно или заменено. Всички очакваха, че на мястото на спрените за извеждане блокове ще построим нови ядрени мощности, което е логично. Ние имаме потенциала, но не искам да коментирам защо в България се е тръгнало по другата линия да имаме нова площадка. При всички положения трябва да имаме разчетите за това каква електрическа енергия ще бъде необходима в следващите десетилетия.

Водещ: Нека да поговорим и за петролопровода Бургас-Александруполис. Трябва ли да остане само проект?

Владимир Уручев: Този проект най-вероятно ще остане само като проект по няколко съображения. На първо място е екологичното съображение, тъй като могат да се нанесат големи икономически загуби в туризма. Освен това нашето участие там е общо взето в строителство и получаване на едни такси. Ние не можем да развием около него нито инфраструктура, нито е предвидено да се развива. Така че в случая просто сме домакини на един тръбопровод, който ще върши работа на някой друг. Неговото значение не е чак толкова голямо и самата Русия не държи толкова много на този проект, за да го вдигнат като разменна монета на политическо ниво.  Аз лично мисля, че след излизане на екологичната оценка на този проект ще бъде взето решение най-малко поне за отлагането му в бъдеще.

Водещ: В края на разговора с какво ще запомните първата година от управлението на ГЕРБ?

Владимир Уручев: Най-важното, което се откроява от всички управления до сега, е тази откритост. Говорихме за газовите договори например, виждате всеки ден в публичното пространство вземат отношение от българска страна участниците в самите разговори, представят се български позиции, представят се възможности. Имам чувството, че цялото население, експертите имат думата да се произнесат и тогава нашата позиция по тези конкретни преговори е отчела всички възможни мнения и стои най-близко до защита на българския интерес. Нека хората разберат, че властта е за народа и той трябва да усеща, че може да влияе в упражняването на тази власт.

Водещ: Как ЕП  приема случващото се в страната?

Владимир Уручев: Европейският парламент, като всеки парламент политически е шарен. Но в дясното пространство това, което се случва в България, се приема изключително позитивно. В лявото пространство има критики, което е напълно нормално. Има обаче едно усещане в ЕП, че страната ни си възвръща доверието, което беше позагубено заради тези пусти тайни, всичко да бъде скрито от хората, от журналистите. Това е натрупало толкова много негативи, че е създало чак недоверие на политическо ниво към държавата. Мисля, че вече наближава времето, когато ще берем плодовете на това доверие.