Владимир Уручев, евродепутат: Русия няма да е очарована от намесата на ЕС в преговорите

Вестник „168 часа” - 07.10.2011

- Г-н Уручев, очаквате ли да постигнем по-изгодни цени при доставката на природен газ от Русия с помощта на ЕК?

- Еврокомисията няма как да се намеси по директен начин в преговорите за намаляване на цените. В условията на действие на механизма за обмяна на информация ЕК би могла да се произнесе по начина на ценообразуване. Доколко той съответства на европейските изисквания и добри практики, дали не води към нарушаване на конкуренцията или на потребителските права за достъп до енергия на справедливи и поносими цени. С позицията на ЕК зад гърба ни бихме могли да отстраним от договорите възможни исторически или по друг начин мотивирани "несправедливости", които формират някои чувствителни елементи в крайните цени на доставките.

- Има ли други страни от ЕС, които са се възползвали от помощта на Еврокомисията при енергийните преговори с Русия?

- Най-ярък пример в това отношение е Полша, която се възползва от помощта на ЕК при преговорите си с Русия за доставка и пренос на газ. Със съдействието на Еврокомисията бяха разрешени споровете между преговарящите страни за достъп на други пазарни участници до капацитет в газопровода "Ямал", в собствеността на който Русия има дял. В крайна сметка окончателният договор е в съответствие с европейското енергийно законодателство.

- Ние какво ще спечелим от намесата на Еврокомисията при преговорите за "Белене", "Южен поток" и предстоящия договор за доставка на природен газ?

- АЕЦ "Белене" не попада в обхвата на този механизъм, защото не е свързан с външни доставки на енергия за страната от страни извън ЕС, а и договорът ЕВРАТОМ има специфични изисквания за съгласуване на ядрените проекти, които се следват стриктно за този проект. По отношение на "Южен поток", който за България е основно един транзитен газопровод, новият механизъм за обмяна на информация ще позволи стриктно да се спази европейското законодателство и най-вече изискванията на третия енергиен пакет в газовата сфера. Известно е, че Русия не приема изискванията за независимост на операторите на преносните мрежи от производителите и продавачите на енергия, както и задължителното предоставяне на достъп на други участници на пазара до капацитет в преносната система. Не приема и изискванията за ограничения към трети страни в притежаването на собственост в енергийната инфраструктура. Естествено е възможните проблеми заради тези различия да бъдат разрешени много по-лесно предвид перспективата за неодобрение на клаузи, които не са в съответствие с европейските изисквания и неподписване на съответните споразумения. Освен това страната ни може да поиска Еврокомисията не само да наблюдава преговорите, но да ни подпомага във воденето им. Обмяната на информация през ЕК ще даде възможност на нашата страна да знае каквиусловия и договорености са постигнали другите страни-членки, през територията на които преминава газопроводът. При всички положения новият механизъм улеснява преговорите и ни прави по-силни в отстояването на изгодни за нас и Европа позиции. По подобен начин стои въпросът с преговорите за газови доставки. Най-вече заради възможността да се избегне налагането на клаузи, които са в противоречие с правилата на вътрешния енергиен пазар на Евросъюза. За съжаление към момента няма яснота какви практики има в ЕС по отношение на дългосрочността на договорите за доставка от трети страни, на клаузата "вземай или плащай", на възможност за реекспорт на газ, на ценообразуването, обвързано с петролните цени. Едва няколко месеца след влизане на механизма в действие страната ни ще разполага с много повече информация, която може да бъде използвана за постигане на най-изгодни условия.

- Кой инициира идеята за обща енергийна политика?

- По същество двигател на процесите се явяват страните от Централна и Източна Европа, които имат най-голяма нужда от такава координирана външна енергийна политика, която да им помогне да се измъкнат от мрежата, в която са оплетени още от времето на социализма. Със сигурност предстоят още законодателни инициативи, защото обмяната на информация е само една малка стъпка от процеса на постигане на голямата цел - единна външна енергийна политика.

- Как ЕК може да ни помогне в преговорите за "Южен поток"?

- В този проект участват няколко страни-членки на ЕС, необходима е синхронизирана експлоатация по цялото трасе на газопровода, а това означава да има близки или еднаквиусловия и правила, които могат единствено да се базират на общоевропейското енергийно законодателство. С намесата на ЕК ще се гарантира, че това законодателство няма да бъде заобиколено въпреки разбираемите апетити за подобно поведение на доставчика-гигант. В крайна сметка ще се наложи изискването към този газопровод, когато бъде изграден, да обслужва на първо място интересите на енергийния пазар и потребителите на газ в ЕС, а не да се превърне в още един мощен лост за прокарване на интересите на доставчика.

- Каква според вас ще е реакцията на Русия, след като ЕК се включи в преговорите?

- Няма да бъдат очаровани от факта, че в преговорите и зад малките държави, малките консуматори на газ стои мощта на целия ЕС. От друга страна, Русия отдавна се стреми "Южен поток" да бъде обявен за проект от общоевропейско значение, за да може да се възползва от дерогациите по подобие на Набуко . Известно е, че това няма как да стане, ако не се спази европейското енергийно законодателство. Съвсем отделен е въпросът дали ще се постигне някога политическо единодушие в ЕС за включване на "Южен поток" в европейските приоритети.

- Участието на ЕК може ли да се счита като първи сигнал за формиране на обща енергийна политика?

- Безусловно. Предложенията са първите от очаквана поредица на законодателни инициативи, които да засилят позициите на ЕС спрямо външните доставчици на енергия.