Владимир Уручев, евродепутат от ПП ГЕРБ в групата на ЕНП: Работим за изравняване на директните плащания за земеделските производители в ЕС

Медия: Вестник "Отзвук" - 05.10.2011

Г-н Уручев, защо стана така, че млякото и сиренето, произвеждани в Смолянския затвор, са най-големият хит на пазара? Качествени продукти, произведени на място, това ли е успешният модел и може ли той да се пренесе и в други ферми в региона?
Макар да не познавам всички подробности около мандрата на затвора, очевидно става въпрос за един успешен модел. Качествените продукти, произведени на място - това е една реална перспектива за устойчив местен пазар.  На европейско ниво подобни модели се насърчават, защото кратките канали на разпространение са средство за повишаване на доходите на производителите и по-лесен достъп до свежа и качествена храна. През  2012 г. ще последват законодателни предложения в тази насока и допълнително чрез зелената книга на Комисията ще се проучат възможните мерки за подкрепа на местните пазари. По този начин се съкращава веригата, спестява се от разходи за транспорт и се окуражава развитието на местното производство.

Какви други конкретни стъпки  Вие като евродепутат и вашите колеги сте предприели за подпомагане на родните земеделски производители?   
Важен акцент от работата ни е да се борим за изравняване на преките плащания на българските производители с тези на по-старите страни - членки. Към момента има една сериозна несправедливост във връзка с размера да директните плащания за българските земеделски производители и тези от по-старите страни членки. Българските производители получават едва 40% от парите, които получават колегите им от старите страни. Това трябва да се промени, защото всички имаме еднакви задължения и към всички има еднакви изисквания, които трябва да изпълняват,  за да бъдат конкурентноспособни, но за това трябва да разполагат с еднакви средства и да имат еднакви права. Ние настояваме за това пред европейските ни партньори.  Дебатът  се води вече от няколко месеца и има значителен напредък, други страни също подкрепиха тези справедливи претенции. Изравняването се очаква да започне от 1 януари 2014 г., макар и да не е пълно. Една разлика от най-много 20 –30 % спрямо старите страни би могла да стане приемлив начален компромис за новия програмен период 2014-2020 г.

Кои са основните проблеми на  животновъдите от региона?
Проблемите са свързани с неполучаването на субсидии, нелоялна конкуренция от внос, необходимостта от специални условия за планинското животновъдство. 90% от животновъдите в България не са собственици на земя и съответно не могат да получават субсидии – такива  са правилата в съответните европейски директиви и те ще действат до изтичане на техния срок.  Ние в Европейския парламент положихме усилия и успяхме да привлечем вниманието върху този проблем с ясното послание, че има нужда от преосмисляне на подпомагането на животновъдите. И това ще се случи в преразглеждането на Общата селскостопанска политика (ОСП) на съюза.   Другият основен проблем е по-евтиният внос от трети страни, главно защото вносната продукция отговаря на по-ниски стандарти. Ситуацията не е феномен само за България и в момента  Европейският парламент се бори месото, внасяно от трети страни да отговаря на същите стандарти, на които отговаря европейското, за да не изпадаме в ситуации на нелоялна конкуренция. В предстоящата реформа на ОСП специално внимание ще се обърне на планинските и полупланинските райони, които са доказано онеправдани в действащите сега схеми за стимулиране и компенсиране. Така ще се отворят нови възможности за животновъдите.

Как се движи идеята за включването на породата Българско родопско говедо в категорията на изчезващи или застрашени от изчезване животни?
Идеята за това се роди спонтанно от местните животновъди, като целта беше да се намери начин за подпомагане на тези, които отглеждат говедото, а и за оцеляване на породата. Едната възможност това да се случи е включване на породата за подпомагане по Агроекологичната мярка от Програмата за развитие на селските райони през периода 2007-2013 г. За целта е необходимо технологично време за изменение на сега действащата Програма. Друга възможност е  добавянето на тази порода в списъка със застрашени от изчезване породи в новия програмен период. Идеята не може да се реализира автоматично от само себе си. Необходимо е сериозно ангажиране на местните власти от всички засегнати общини, но явно въпросите за животновъдството не са с висок приоритет

Какви са възможностите да отпаднат ограниченията за подпомагане на малките ферми и земеделски производители? Може ли стопанин на 1-2 крави да получава европейски субсидии или подпомагане от българската държава?
Предвид сегашното законодателство, ограниченията няма как да отпаднат до 2013 г. Право на подпомагане по схемите за плащане на площ, включително национални доплащания, имат земеделски стопани, които стопанисват 0,5 хектара трайни насаждения или 1 хектар за всички останали земеделски площи. Подпомагането е насочено към земеделските стопани, за които земеделието е основен поминък и се извършва като стопанска дейност. Националните схеми за подпомагане също се одобряват от Европейската комисия, затова в тях е заложен същият принцип.  Извън обхвата на подпомагането остава така нареченото „любителско земеделие”, което в повечето случаи е насочено към задоволяване на семейното потребление и предлагането на пазара на земеделски продукти е инцидентно и в малки количества. Ситуацията коренно ще се промени след 2013 г. Малките селскостопански производители са поставени в центъра на Реформата на ОСП. За тях ще бъде предвидена специална опростена схема в рамките на директните плащания. В България това ще засегне много голям брой земеделски производители, като е много вероятно изискванията към тях да бъдат по-малки.

Какви са мерките, които биха насърчили фермерите да уедряват бизнеса си, за да имат съответно и по-големи възможности за европейски субсидии?
Действително, възможностите за европейско финансиране са значително по-големи за по-едрите стопанства. Необходимо е фермерите това да го разбират и да се възползват от съществуващите поне две възможности в ПРСР:  Мярка 141, която е в полза на полупазарните стопанства в процес на преструктуриране. Тези малки и средни селски стопанства, които произвеждат по-голяма част от продукцията си за собствена консумация, а само малка част от нея предлагат на пазара, могат да бъдат подпомогнати с мярката, за да се преструктурират и ориентират към пазара.  Освен това някои от малките стопанства могат да се възползват и от подпомагане по мярка 112 „Създаване на стопанства на млади фермери” от Програмата за развитие на селските райони. Тези средства улесняват процеса на създаване на нови или поемане от млади фермери на вече съществуващи земеделски стопанства и тяхното модернизиране. Подпомагат се млади фермери на възраст между 18 и 40 години, които за първи път ръководят земеделско стопанство: станали са собственици или имат договор за наем на земеделска земя или животновъден обект.

Може ли планинското земеделие да открие допълнителни перспективи за развитието на туризма в Смолянския регион?
Когато планинското земеделие произведе и наложи на пазара местни маркови продукти, които да станат широко известни (като Смилянския боб например), то това е една изключително притегателна сила за развитие най-вече на селски туризъм. Прекрасната планинска природа, съчетана с местно земеделие и продукти, могат да станат устойчив поминък за доста местни хора. Смолян е един от регионите в страната, които имат много голям потенциал и за развитието на биологично земеделие и екопродукция.

Достатъчно  активна ли е страната ни и в частност региона на Смолян в усвояването на средства по Програмата за развитие на селските райони?
И страната, и региона са най-активни по директните плащания, но и по мерките от програмата има добър интерес, щом средствата по някои тях са на изчерпване. Като цяло в България и в частност в региона на Смолян  съществуват няколко проблема, свързани с усвояването на средствата  по Програмата за развитие на селските райони. Единият  се дължи на нуждата от съфинансиране и от представянето на проекти. Това изисква финансови средства, а  в много случаи и достъп до кредити и консултантска помощ, което се превръща в сериозна пречка, особено  пред по-малките общини, тъй като не разполагат с необходимия финансов ресурс в бюджетите си. Нужно е съфинансирането да се преразгледа и намали, процедурите да бъдат опростени, а сроковете за изплащане да бъдат съкратени.